Книга
Неизпратени Писма
До Баща Ми
от Мирослава Велева-Радкова
Във всяка порастнала дъщеря живее едно малко момиченце, което цял живот копнее за бащината благословия и одобрение. Независимо колко сме големи, подсъзнателно ние завинаги оставаме дъщери, които имат базовата нужда да бъдат “принцесата на тати” или “на татко най-доброто момиче”. Често тази нужда и нейната липса, водят до силни душевни терзания и болки.
В тази книга всяка една дъщеря ще открие нов поглед над своите взаимоотношения с бащата. Ще пренапише спомените и ще получи изцеление, за което всяко момичешко сърце мечтае.
Винаги е възможно да имаш щастливо детство, независимо от възрастта! Не подминавай ТАЗИ книга!
СЕГА С ПОДАРЪК КНИГОРАЗДЕЛИТЕЛ!
„Болката, от която не можеш да се отървеш,
трябва да превърнеш в своето изкуство.“
Сюзан Кейн
МОЯТА ИСТОРИЯ
Защо имах нужда да напиша тази книга?
Казвам се Мирослава Велева-Радкова и съм писател, мозъчен треньор, автор на менторската програма “Стани успешен Бюти експерт”, през която преминаха 200+ жени.
Идеята за тази книга се роди мъгляво в разговор с голямата ми дъщеря, с чийто баща и мой бивш съпруг, сме разделени почти 16 години. Не беше ѝ вдигал телефона от дълго време и детето тъгуваше. Попита ме: “Мамо ще спре ли да боли някога…?”
Чувствах болката ѝ и не знаех какво да ѝ отговоря. Мислех, че времето лекува. Предложих ѝ да напише книга с писма и там да излее всички мисли и чувства, които би искала да му сподели.
Писането помага, поне на мен ми помага. Когато извадя всичко на листа и после го прочета и преживея наново, понякога дори аз самата се учудвам колко много е било вътре в мен. А това е товар. Не лек товар, който в годините само увеличава обема и тежестта си при всеки момент, в който се усеща липсата на бащиното рамо.
И колкото и да избягвах да срещна собствената си истина в очите, тя ме връхлетя малко след разговора с дъщеря ми. След един дълбок процес наречен Сатори, книгата се “изля” буквално за 24 часа. Освен, че написаното изцели мен, вярвам, че ще придружи и много други дъщери и синове по техния път към трансформация и пренаписване на миналото.
За Прошката
Малко книги са написани от толкова дълбоко вътрешно място. Не са и много авторите, които имат смелостта да покажат на света такива интимни неща за себе си. Това, което си взимам от книгата е, че всяко бодливо растение в живота ни крие едно красиво цвете и за да разцъфне то, просто трябва да му дадем достатъчно от любовта си.
За прошката
Прошката често е арогантност под прикритие. Прощават само големите на малките. Родителите могат да прощават на децата си. Обратното е смешно, арогантно и нелепо.
Да прощаваме на децата си е в реда на нещата, защото те са по-малки от нас и особено, когато са невръстни не може да изискваме изцяло да поемат отговорност за всичките си действия. Проблемът идва, когато прощаваме на другите хора.
Прошката често идва от арогантната позиция: „Ти не може да поемеш отговорност и затова няма да искам това от теб.“ Когато прощаваме на равни (т. е. на партньори) или на по-големи (родители, прародители), ние взимаме от тяхната сила и достойнство и се правим на по-големи, отколкото сме.
Алтернативата на прошката е приемането. Да приемем означава да сме в съгласие с това, което е и в същото време да знаем, че извършителят на неправдата трябва да понесе последствията от действията си.
Към теб, Мира
В края на книгата споделяш как си отишла при баща си и си му поискала прошка. Според мен това е удачно във вашата ситуация. Няма да е удачно, ако ти тръгнеш да му прощаваш. Докато четях книгата не видях ти да правиш това. Там, където си могла да се подхлъзнеш в прошката, ти си избрала приемането. Това според мен е да сме в правилна позиция спрямо родителите си и техните несъвършенства: не да им прощаваме, а да ги приемаме такива, каквито са.
Най-важното нещо, което мога да кажа като обратна връзка за книгата, е, че за мен тя е написана от много истинско и честно място. Затова е прекрасна такава, каквато е.
Хареса ми, че всичко в тази книга идва от личната ти история. Докато четох, все едно бях с теб в миналото ти и се разхождахме заедно в спомените ти. Ти си написала книгата на един дъх, а аз я прочетох на един дъх. Като цяло тази книга ме разчуства и ме остави с по-отворено сърце. Благодаря ти за доверието, което ми гласуваш с това да напиша рецензия и да ти дам обратна връзка!
Интервю за сайта “Великолепната Жена”
Поръчайте книгата
Отзиви за книгата
Запишете се за моя бюлетин
Всички права на текстовете на този уебсайт са собственост на МИРЕЛАНДИЯ ЕООД. Никаква част от тях не може да бъде възпроизвеждана, освен с изричното съгласие на автора.
Последвайте ме:
МИРЕЛАНДИЯ ЕООД
ЕИК: 205966781
МОЛ: Мирослава Велева-Радкова